Защо останах в България?

emigration2Да, това е България сега. Такава е, но за да е днес България не нашата България, България на Ботев и Левски, а тяхната – мутренската и на депутатите, които седят зад тях, какво направихме ние? Петнадесет години седяхме далеч от властта, за да не се опарим, за да не се покварим, за да не вземем участие в нещо, което по дефолт е опорочено, за да не направим грешения избор, за да бъдем интелигенцията на България, която не се занимава с политика, защото това е мръсна дума.

Родих се в комунистическа България, израснах като дете на прехода, тинейджърските ми години изгряха над сините знамена на дълго чаканата демокрация, а младостта ми бе парирана от пълната „свободия” на днешната политическа класа. Хиляди пъти можех да избягам, десетки пъти съм чертала пътят, който води към терминалите на софийското летище. Стотици са минутите прекарани в планове, архитектурни чертежи на мечти, които могат да се сбъднат в страната на безкрайните възможности. Куфарите стягах всеки път, когато несправедливостта, лъснала от политическата скамейка, нахлуваше след поредния парламентарен контрол. Самолетният билет беше на един клик разстояние, входната врата на мизерния софийски блок зейнала отворена сама ме подканяше да търся спасение навън. Навън далеч от днешна България.

Питам се само кой я построи тази България? От къде произлезе този человек, гордо изправен на парламентарната трибуна, готов да размаха поредния лоби-законопроект, зачеркващ моралните устои на съвременната ни „християнска” държава?

Питам се също как 500-годишното робство, което стъпкваше всекидневно българското родолюбие не изгони Ботев и Левски от пределите на България? Питам се как 50 годишния комунистически режим не успя да развенчае желанието на жадния за свобода на съзнанието и живот български народ? Тогава 8 дни бяха достатъчни да се възроди отдавна потъпканото право на българина на гражданска позиция. Тогава тези българи не избягаха от родината си. 14 години по-късно гражданската позиция на българина е отново „ОСТАВКА”. Оставка не за едно правителство, а за цял един парламент, надминал всяко иго на душата и всяко подтисничество на ума, който може да бъде истинско вдъхновение за Иван Вазов и Камен Донев. Благодаря на Бога, че и този път българинът преоткри родината на Ботев и Левски и избра не да избяга, но да изрази потъпканото право на избор и да остане там, където са безводните корени на дедите му.

Да, несправедливост, корупция, неправда, безнаказаност в България има и ще има. Може бъдещето на страната ни да бъде светло, но може да бъде по-тъмно отколкото е сега. Може настоящето правителство да подаде оставка, може и по-лошо да дойде, може протестът пред народното събрание да секне, може да продължи и месеци. Ще запитам всички, които напускате страната, защото сте недоволни, разочаровани, защото нямате надежда, защото сте обезверени. Къде ще намерите спасение? В Европа – разкъсвана от противоречия, дългова криза, онеправдани като българи или румънци, в САЩ – където всеки е чужд на всеки и не познавате съседа си от страх, че може да нарушите личното му пространство и да попаднете под ударите на винаги работещата в тази страна Темида. Можете ли да сложите ръка на сърцето си и да сте спокойни, че детето ви, което днес отива в училищния двор няма да се озове в ръцете на терорист, психично болен с право на оръжие или просто свободомислещ, с позиция гражданин недоволен от нечие управление? Да, вероятно там където търсите днес подслон, ще намерите и храна и блага, но вярвате ли, че държавата, в която ще емигрирате, ще  защити правото ви да бъдете пълноценен човек без това да бъде за сметка на нечие друго такова и че именно ДЪРЖАВАТА е тази, която ще ви осигури щастие и свобода.

Ако има такава държава, която да прави хората истински щастливи, която да променя сърцата на жадните за власт и материални блага човеци, която да те кара да обичаш ближния както себе си, аз ще съм първата с еднопосочен директен полет към нея. Но такова място на земята няма и нека не се заблуждаваме,  че човешката несправедливост, подлост, безочие и безсърдечност в България е различна от тази, която ще срещнем на другия край на света.

Аз познавам и една ДРУГА България! България на топлия семеен уют, на винаги отворената съседска врата, на споделения буркан с трушия и пълната чаша с греяна ракийка, на благата дума на близък приятел и искрената прегръдка на далечен роднина, на космическия глас на Валя Балканска, на таланта, на претъпканата театрална и оперна зала, на неподправената критика на българския автор, на драматургията, на новия български филм, на вечните спортисти, на математиците, на мечтите, на стремежите, на непобедимия дух, на всичко оново, което различава българинът от всеки друг народ.

Да, България такава каквата е днес, е тъжна иронична картина от неизвестен художник, мрачна сатиричка постановка с главни герои всеки един от нас! Да, част от страната ни тъне в мизерия, докато другата част се облагодетелства от нея, част от нас са онеправдани за сметка на друга част!

Затова дали ще съумеем да видим хората около нас през очилата на тъгата и огорчението, ескалирало от поредната ведомествена безучастност и държавна несправедливост или през далекогледа на топлото човешко сърце на българина до нас е въпрос на избор, който всеки от нас прави всеки ден! Аз съм избрала да го правя тук и сега, не защото е по-лесно, не защото е по-правилно, а защото там, където болката е най-голяма и горчилката най-дълбока, там лекарството е най-необходимо и любовта, вярата и надеждата единствено спасение!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>